Средната цена на 1 кв.м в София е 1110 евро и той вече може да се купи средно с 1.2 работни заплати по данни от сектора

Импулсът да се живее по-нашироко е един от видимите ефекти от COVID кризата върху пазара на недвижими имоти в България. Подобна реакция е логична след месеците на локдаун, работа от вкъщи и онлайн обучение. Проявата й се предрича отдавна. Тя вече е и пазарен факт, съдейки по данните, представени от водещи агенции в панела за жилища на конференцията за недвижими имоти на Камарата на професионалните оценители в България с председател Ценка Божилова миналата седмица.

Жилищата в България са пренаселени за стандартите на ЕС

Жилищният стандарт в България в момента изостава в сравнение с повечето държави в ЕС. Пренаселени жилища обитават 40% от българите, докато за 28-те страни в ЕС този процент средно е 15.6%. Сходна с българската е пренаселеността в Хърватия. А близки до българските нива, но все пак под тях, са показателите на Полша, Румъния и Словакия и Латвия. Най-зле е положението в Черна гора, където над 60% от населението живее в пренаселени жилища. Това сочат данни на Евростат, представени от Антон Андонов, управител на "ЕРА България".

В България на човек се падат средно по 1.2 стаи, сочат други статистики, представени от Андонов. За сравнение, средно за ЕС показателят е 1.7. По стаи на човек България е на едно ниво с Гърция, Латвия, Словакия. С по 1.1 стаи на човек са Хърватия, Полша, Румъния и Словакия. В развитите европейски страни гравитират към две. Над средното ниво се открояват Белгия и Ирландия с по 2.1 стаи на човек. Най-просторно живеят жителите на Малта - с 2.2 стаи на човек.

"Когато най-масовото жилище е двустайно, на човек се пада по една стая. Това е наследство от времето на социализма, когато нормативно беше определено колко стаи има право да обитава човек, и ще се промени в бъдеще", коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор и съсобственик на Bulgarian Properties.

Детрониране на двустайния апартамент

Тристайните апартаменти категорично изместиха двустайните при продажбите в нашата агенция, добави Стойкова. Делът на тристайните апартаменти от сделките в Bulgarian Properties през последната четвърт на 2020 г. се е увеличил до 51% при 37% през същия период година по-рано. Делът на двустайните е паднал от 60% на 37%. Сделките с едностайни остават 1.5% от всички. Особено показателно е случващото се при четиристайните жилища, чийто дял нараства от 1.5% на 11%. "Очевидна е нуждата от повече площ. В момента се цени да има още едно помещение, което да е затворено - било то за кабинет или за стая за онлайн обучение. Някои хора предпочитат и отделна кухня, но тогава трябва да се търси при старото или при панелното строителство, понеже новото най-често не предлага такава", добави Полина Стойкова.

В потвърждение на тенденцията на увеличаване на жилищната площ Антон Андонов посочи и данните за ипотечните кредити. След пика през 2017-2018 г. броят им плавно намалява. През последното тримесечие на 2017 г. те са 14 544, а през третото тримесечие на 2020 г. ипотеките са наполовина - 7545. В същото време обемите на ипотечното кредитиране продължават да нарастват и последните две години с малки изключения те се движат между 300 и 350 млн. лева месечно според статистика на БНБ. При относително невисок ръст на цените през последните години явлението според Андонов се обяснява с това, че се купуват по-големи жилища.

Дефицит на предлагане

"Смяната на нагласите беше толкова бърза - в рамките на година, че инвеститорите и строителите нямаше как да реагират на нея. На пазара се наблюдава глад за големи апартаменти, сградите с такива се продават доста бързо, изчерпват се наличностите и се усеща недостиг на предлагане", казва Полина Стойкова. При новото строителство на пазара с превес са двустайните апартаменти, и от промяната на нагласите печелят проектите, които предлагат по-големи жилища.

Източник: КАПИТАЛ

https://www.capital.bg/biznes/imoti/2021/02/22/4177253_covid-efekt_tursiat_se_jilishta_s_edna_staia_poveche/